Кюрдите са живели в планински регион с площ около 74 000 квадратни мили, известен като Кюрдистан през последните две хилядолетия. През цялата си история те са останали под палеца на различни завоеватели и нации. От началото на 20-ти век регионът е разделен между Турция, Иран, Сирия и Ирак, като всички те репресират, често брутално, своето кюрдско малцинство. Кюрдите, които наброяват 20-25 милиона, са най-голямата етническа група в света без собствена нация.
| 7-ми век | Кюрдите са завладени от арабите, започвайки векове на живот под властта на другите. По-късно тяхната земя е заета от турците селджуки, монголите, династията Сефевид и, започвайки в края на 13 век, от Османската империя. |
| 1920 г. | В края на Първата световна война Османската империя се срива. Договорът от Сврес предлага разделение на Османската империя и нейната територия, която включва автономна родина за кюрдите. Договорът обаче в крайна сметка се отхвърля. |
| 1923 г. | Турция е призната за независима нация и е подписан Договорът от Лозана, заместващ Договора от Сврес. Съгласно неговите условия Турция вече не е длъжна да предоставя кюрдска автономия. Договорът разделя кюрдския регион между Турция, Ирак и Сирия. |
| 1925 г. | Потиска се въстанието на кюрдите срещу новата турска република. |
| 1946 г. | Иранските кюрди създадоха краткотрайната република Махабад със съветска подкрепа. Той е бързо смазан от Иран. Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) е основана от иракския кюрд Мустафа Барзани и е посветена на създаването на независим Кюрдистан. |
| 1961 г. | Кюрдите в Северен Ирак, водени от Мустафа Барзани, лидер на Кюрдската демократическа партия, въстават срещу правителството на Абдул Карим Касем. Ирак потушава бунта на кюрдите и борбата между иракското правителство и кюрдите продължава десетилетия. |
| 1970 г. | Подписва се мирно споразумение между иракското правителство и кюрдите в Северен Ирак, което им дава известно самоуправление. |
| 1974 г. | KDP атакува иракски войски, след като правителството отказва да им даде контрол над богатата на петрол провинция Киркук, която традиционно е кюрдска територия. Правителството потиска смазващия бунта. |
| 1975 г. | Джалал Талабани, лидер на Кюрдската демократична партия (KDP), тръгва да основава Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK). Двете групи започват десетилетия на конфликт. |
| 1978 г. | В Турция , Абдула Оджалан помага за създаването на Кюрдската работническа партия или ПКК за търсене на кюрдската независимост. Той поема ръководството на лявата организация. |
| 1979 г. | Ислямската революция в Иран предизвиква кюрдски бунт в Иран, който след това бързо е потушен от Иран. |
| 1984 г. | На 15 август под Ocalan's посока, ПКК се насочва към въоръжена борба. Хиляди кюрди в югоизточна Турция се присъединяват към каузата, подхранвани от национализъм и недоволство от условията на живот. |
| 1988 г. | Ирак отмъщава на кюрдите за подкрепата на Иран по време на ирано-иракската война и чрез кампанията „ал-Анфал“ („военна плячка“) избива хиляди цивилни и изкоренява 1,5 милиона от домовете им. Хиляди бягат в Турция. |
| 1991 г. | След войната в Персийския залив иракските кюрди се изправят срещу Саддам Хюсеин , насърчавана от Съединените щати. Ирак потушава бунтовете, убивайки хиляди. Силите на коалицията на ООН не идват на помощ на кюрдите, но в крайна сметка създават зона за забрана на полети на север за тяхната защита. Сега иракските кюрди контролират автономен регион от 15 000 квадратни мили в Северен Ирак, населен с 3 милиона кюрди.
Турция отменя забраната от бившето военно правителство за използване на кюрдски език в неофициални условия. Кюрдският език остава нелегален в училищата, политическите среди и предавания. |
| 1992 г. | Мащабна турска военна операция атакува бази на ПКК в Ирак, където кюрдските убежища са получили разрешение да се развият от международните сили след войната в Персийския залив. |
| 1993 г. | Турското правителство предоставя ограничена автономия на кюрдите, въпреки че кюрдските политически партии продължават да бъдат забранени. Военното положение е наложено за потушаване на въстанията. Десетки хиляди сили за сигурност се изпращат в югоизточна Турция, тъй като борбата се засилва. |
| 1994 г. | Започват двете основни политически групи на иракските кюрди - Кюрдската демократическа партия (KDP), водена от Масуд Барзани (баща му и дядо му са легендарни кюрдски борци за свобода) и Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПУК), начело с Джалал Талабани. воюващи помежду си за контрол над кюрдския автономен регион. |
| деветнадесет и деветдесет и пет | Във военна операция, подобна на тази от 1992 г., около 35 000 турски войници нахлуват в бази на ПКК в Ирак. |
| 1998 г. | Talabani от PUK и Barzani от KDP подписват мирно споразумение, с което се прекратява четиригодишната война между съперничещи си иракски кюрдски фракции. |
| 1999 г. | Абдула Оджалан е заловен, осъден за държавна измяна и сепаратизъм и осъден на смърт. Това незабавно предизвиква обрив от бомбардировки и други терористични атаки както в Турция, така и в чужбина. Оджалан призовава кюрдските бунтовници да следват политически, а не насилствени средства. |
| 2000 г. | Турското правителство обявява това Ocalan's присъдата ще бъде спряна, докато делото не бъде разгледано от европейски съд. |
| 2002 г. | Регионалният парламент на иракските кюрди заседава за първи път от шест години, което показва истински признак на единство между иракските кюрдски фракции след войната от 1994 до 1998 г. |
| 2003 г. | Кюрдите се присъединяват към американските и британските сили през побеждавайки режима на Саддам Хюсеин .
Четири кюрда са назначени от САЩ в Управителния съвет на Ирак, включително Барзани и Талабани. |
| 2004 г. | През март 2004 г. сирийските кюрди избухнаха и се сблъскаха с полицията в продължение на няколко дни след сбиване на футболен мач. Това беше най-тежкото вълнение в Сирия от десетилетия.
Двойният самоубийствен атентат в Ербил (Северен Ирак / Кюрдистан) оставя 56 души мъртви и повече от 200 ранени. |
| 2006 г. | Масуд Барзани нарежда кюрдското знаме да се развява в правителствени сгради, но премиерът на Ирак Нури ал Малики казва това: „Иракското знаме е единственото знаме, което трябва да се издигне над всеки квадратен инч от Ирак“. |
| 2007 г. | И Иран, и Турция инициират офанзива срещу иракски Кюрдистан; Иран обстрелва базите на кюрдските бунтовници, докато Турция предприема въздушни удари и наземни атаки срещу кюрдската ПКК. |
| 2009 г. | Масуд Барзани е преизбран за президент на кюрдския автономен регион. Резултатите от парламентарните избори потвърждават двупартийната коалиция с нова опозиционна партия Движение за промяна (Горан), която печели 25 от 111 места. |
| 2011 г. | Турция отново предприема въздушни и наземни атаки срещу ПКК в Иракски Кюрдистан. |
| 2012 г. | Турските атаки продължават.
Започва приток на сирийски бежанци в иракски Кюрдистан.
Износът на петрол се оспорва, като кюрдистанците се надяват да отворят нов тръбопровод за Турция през 2013 г. |
| 2013 | Десетки убити и стотици ранени при експлозии в целия регион.
Повишеният брой сирийски бежанци кара Иракски Кюрдистан да затвори границите си.
Движението за промяна продължава да набира позиции в Кюрдистан, спечелвайки 24 места на парламентарните избори. Сега тя е втората по мощност политическа партия след Демократическата партия на Кюрдистан (KDP), която има 38 места (и е партията на президента Масуд Барзани). Партията на иракския президент Джалал Талабани, Патриотичният съюз на Кюрдистан (PUK), сега е на трето място.
През март ПКК освобождава осем турски войници и държавни служители. Пленниците са отвлечени през 2011 и 2012 г. и държани от кюрдските бойци в планините на Северен Ирак.
През март Абдула Оджалан обявява прекратяване на огъня и нарежда на кюрдските бойци да се изтеглят от Турция и да се оттеглят в автономния иракски регион Кюрдистан. „Стигнахме до точката, в която оръжията трябва да мълчат, а идеите и политиката да говорят“, казва той в изявление. Съобщението се счита за исторически пробив. Премирието се разпада през септември. ПКК твърди, че турското правителство не е изпълнило обещанията за преговори с кюрдите.
|
| 2015 г. | Абдула Оджалан призовава членовете на партията да проведат конгрес и да обявят край на продължителното си въстание срещу турското правителство. „Тази борба на нашето 40-годишно движение, която е изпълнена с болка, не е загубена, но в същото време е станала неустойчива“, каза той в изявление през март. |
